19/03/2024
Как не дадоха на Казахстан да се разпорежда със съветското ракетно наследство
Известен експерт за това, какъв би могъл да бъде пътят на независим Казахстан в космоса.
Преди 25 години от Байконур се извърши първото и успешно изстрелване на украинската ракета-носител (РН) "Днепър". Последното (и също успешно) изстрелване на ракета се състоя през март 2015 г. вече от руския космодрум, създаден специално за изстрелванията на „Днепър“, - базата „Ясни“. Между другото, на 20 юни 2014 г. именно тази ракета-носител изведе в орбита 33 космически кораба, включително казахстанския спътник за дистанционно зондиране на Земята със средна резолюция KazEOSat-2.
Експерт в областта на космонавтиката, генерален конструктор на Aspire Space Technologies, бивш ръководител на Агенцията за космически изследвания на Казахстан (1991–1993) Сергей Сопов разказа пред Informburo.kz как реализацията на програмата за изстрелване на тези ракети би могла да даде мощен тласък за развитието на казахстанската космическа индустрия и защо това не се случи.
Справка от Informburo.kz
РН "Днепър"
Ракета-носител, създадена на базата на подлежащите на ликвидиране междуконтинентални балистични ракети РС-20. Има високи енергетични възможности, точност на извеждане и надеждност в полета.
В класификацията на НАТО СС-18 се нарича "Сатана".
Между 1999 и 2015 г. са извършени 22 изстрелвания, от които 21 са успешни.
„Днепър“ изведе в орбита над 140 летателни апарати от два космодрума - казахстанския „Байконур“ и руския „Ясни“.
– Сергей Алексеевич, случи се така, че вие бяхте не просто свидетел, но и активен участник в промяната на статута на космодрума Байконур от съветски на казахстански. Мисля, че не всичко мина толкова гладко, колкото често се пише в книгите.
Разпадането на СССР наложи да се организира Агенцията за космически изследвания на Казахстан, която оглавих и която трябваше да се занимава с въпросите по прехвърлянето на космодрума в собственост на републиката. Основно место на управлението на Агенцията стана помещението на бившето Министерство на общото машиностроене на площадка №112.
Разпадането на голямата държава се отрази и в „Байконур“, ситуацията беше много сложна. Тотален грабеж на оборудването, разположено на космодрума. Предприятията и техните експедиции се опитваха да изнесат колкото е възможно повече от всичко, което е останало под техен контрол, осъзнавайки, че рано или късно всичко това ще бъде национализирано от Казахстан. Безвластие. Тази дума, може би, много точно характеризира това време. Единственото нещо, което по някакъв начин създаваше подкрепа и даваше вид на сила, бяха въоръжените сили.
Петият учебен полигон на Министерството на отбраната (така военните наричаха „Байконур“ – бел.Ред.) по това време включваше 79 военни части, 8 научно-изпитателни отдела. Тук са работили десетки хиляди военни. Полигонът принадлежеше на въоръжените сили на ОНД, но всички разбрираха, че това е временно.
От длъжностните лица на републиката, които по някакъв начин бяха отговорни за бъдещата съдба на космодрума, нямаше никой освен мен. Успях да установя делови отношения със заместник-началника на космодрума генерал Алексей Шумилин, с началника на третия център полковник Александър Ковальов (с когото все още сме в приятелски отношения), с началника на Изчислителния център полковник Сергей Дмитриев и с директора на клона на завода "Прогрес" Григорий Сонис.
Успяхме да установим контакт с първия секретар на Ленинския градски комитет на КПСС Владимир Савченко, който със своите служители изигра огромна роля в преодоляването на хаоса и всеобщия грабеж. С негова помощ се организира митнически пост на железопътната гара Торетам (станцията се намира на един километър от границата на град Байконур. - Ред.) и се установи относителен контрол върху износа на оборудване и техника.
Всички разбираха, че бъдещите перспективи на космодрума трябва да се обсъждат с Русия, тъй като само тя и Украйна имаха интереси в космодрума. Затова реших да намеря поне някой, който в Руската федерация да отговаря за космоса.
В началото на ноември чрез дежурния в Москва се свързах с Олег Лобов (той тогава изпълняваше длъжността председател на правителството на РСФСР). Представих се и попитах към кого в РФ мога да се обърна относно бъдещата съдба на космодрума. На което получих обезсърчаващ отговор: "Вие правите глупости там в Казахстан. Създадохте собствено министерство, така че сами се занимавайте. Нямаме време за вашия космодрум. Решавайте с военните."
– Ами военните? Успяхте ли да разрешите нещо?
– През януари 1992 г. имах среща с командващия Космическите войски на СССР генерал-полковник Владимир Иванов. Бързо и ясно обсъдихме всички въпроси на взаимодействието между републиканските власти и въоръжените сили. Благодарение на това военно-строителните части, разположени на космодрума, бяха пренасочени от Министерството на отбраната на Казахстан към Въоръжените сили на ОНД.
Междувременно надеждите за бързи промени в организационно отношение не се оправдаха. Всичко беше удавено в бюрократично съгласуване. През януари 1992 г. аз напуснах въоръжените сили на СССР и отидох в Алма-Ата. Там, по съвет на помощника на президента на Република Казахстан Владимир Крупенев и вицепремиера Олег Сосковец, беше създадена частната аерокосмическа корпорация "Коском", която всъщност се превърна в идеологически център на казахстанския космос. Главен конструктор на корпорацията и председател на Съвета на директорите стана главният конструктор на „Енергия-Буран“ Борис Губанов, а аз бях избран за президент.
– Едва получилият независимост Казахстан също участва в решаването на въпросите, свързани с демилитаризацията на съветското наследство. Как се случи това в „Байконур“?
– Да, в Казахстан възникна проблемът с преобразуването и утилизирането на бойните ракетни комплекси, разположени на негова територия. Борис Губанов и Станислав Ус от Днепропетровското конструкторско бюро „Южное“ дойдоха при мен в Алма-Ата и предложиха да се създаде такъв комплекс на базата на междуконтиненталните балистични ракети 15А18м, които бяха снети от бойно дежурство. Търговските изстрелвания на тези ракети в космоса едновременно се превъщаха в начин за премахването им.
В Казахстан имаше две стратегически ракетни бази. Първо, 38-ма ракетна дивизия, дислоцирана в град Державинск. Дивизията беше оборудвана с тежки ракети РС20 (15A18M) и включваше 8 ракетни полка: 7 с 6 ПУ (пускови установки) и един полк с 10 ПУ. Второ, 57-а ракетна дивизия имаше 8 ракетни полка: 7 полка с 6 ПУ и един полк с 10 ПУ. На бойно дежурство бяха и РН 15А18м, принадлежащи на дивизията, разположена в село Жангиз-Тобе, Семипалатинска област.
И така, идеята за конверсия намери подкрепа и от президента Назарбаев. Той ни даде задача да проучим въпроса и да докладваме относно техническата осъществимост. За много кратко време беше технически разработен проектът на казахстански ракетно-космически комплекс РС-20К. С командващия руските ракетни войски със стратегическо предназначение (РВСП) генерал Игор Сергеев беше съгласувана процедурата за търговски изстрелвания на РС 20К от площадка № 109 на космодрума „Байконур“. Като полезен товар за първото изстрелване беше планирано да се използва спътник, мишена за едновременно калибриране на системите за противовъздушна отбрана или габаритно-тегловен макет.
Проведохме преговори с поръчителя на стартови услуги– компания Israel Aerospace Industries. Преди сключването на търговски договор беше необходимо да се проведе първият тестов старт за потвърждаване на техническите характеристики на ракетния комплекс. Основание за провеждането му трябваше да бъде правителствено постановление. И отново - напразни мъки, въпреки че технически всичко беше готово.
Справка от Informburo.kz
Търговския космически ракетен комплекс РС-20K беше предназначен за решаване на следните задачи:
- изстрелване на нискоорбитална комуникационно-информационна система с космически кораб тип "Гонец";
- промишлено производство на свръхчисти материали, кристали с големи размери като GaAs (галиев арсенид), InAs (индиев арсенит) и други за свръхголеми интегрални схеми и най-новите слънчеви батерии;
- производство на свръхчисти лекарства;
- дистанционно зондиране на Земята;
- оперативно осигуряване на аварийно-спасителни операции.
За постигане на поставената цел научно-производственото обединение "Лавочкин" разработи въпроса за създаването на универсална космическа платформа, на базата на която трябваше да се разположат орбитални производствени комплекси. Така се появи търговска ракетна система на базата на стратегическите РС-20, носещи бойно дежурство на територията на Казахстан.
– Доколко е реално този космически проект да бъде реализиран без участието на Русия?
– Руската федерация нямаше абсолютно нищо общо със създаването му. Силозните пускови установки и командният пункт принадлежаха на Казахстан, разработката и документацията - на Украйна (производител „Южмаш“, разработчик конструкторско бюро „Южное“). Предполагаше се, че 50 ракети след съкращаването на 57-ма и 38-ма ракетни дивизии ще бъдат предадени на Казахстан за преустройство в търговски комплекс РС-20K. Предвиждаше се изчисленията да бъдат направени от украинците. Оставаха въпросите относно контрола върху изпълнението на програмата, къде физически да се разположат РН. Всичко това беше в процес на обсъждане и нямаше неразрешими проблеми. Освен 50-те РН беше планирано да се модернизират още четири нови, които не бяха на бойно дежурство и се намираха в „Южмаш“. Сигурен съм, че този комплекс и до ден днешен щеше да се използва от Казахстан като търговски, ако планът беше реализиран.
– Какво попречи на изпълнението на проекта?
– Много прекрасни проекти имаха един много съществен недостатък – липсата на финансиране. Нурсултан Назарбаев ме прие и в писмен вид се появи резолюция, с която на Министерството на финансите се възлагаше да осигури финансиране. Отидох при министъра с приповдигнато настроение, но си тръгнах с разбирането, че никой няма да даде пари за това. В същото време заместник-министърът на финансите, гледайки разстроеното ми лице и откровеното разочарование, ми подсказа: „За да се осигури финансирането на космическите проекти на Казахстан, е необходимо в рамките на Министерството на финансите да се създаде специална сметка, на която да се преведат пари след продажба на някоя ненужна собственост и оттам да се финансират проектите”. Оставаше само да се намери нещо ненужно, чиято продажба няма да предизвика търкания с никого. Отидох в Министерството на отбраната на Казахстан при заместник-министъра генерал Валерий Сапсай за съвет. И той предложи.
По това време в базата в Талди-Курган се натрупаха много самолети Миг-21, които бяха неперспективни за бойната авиация. Така започна да се оформя идеята за финансиране. Всяка продажба на въоръжение изискваше правителствен указ, разрешаващ тази сделка и описващ всички нюанси, включително насочването на парите от продажбата.
И това беше направено. Правителството на Казахстан издаде специално постановление за продажбата на 16 изтребителя-прехващачи Миг-21. Всичко се случи много бързо и неочаквано дори за мен.
Напълно отчаян от безсмислено ходене по коридорите на властта, аз седях в кабинета на държавния съветник Каирбек Сюлейменов. Вицепремиерът Акежан Кажегелдин неочаквано дойде при него по работа. Отново обяснихи на него същността на проблема. Поиска ми проект за постановление и три дни по-късно ми дадоха подписания документ. По това време усещах, че всеки, който знае с какво се занимавам, искрено и безкористно помагаше с каквото може. Всички искаха да имат собствен казахстански космос. Не всичко тогава, както е днес, се измерваше с пари и лична изгода.
В онези години се запознах и със сегашния президент Касъм-Жомарт Токаев, който по това време беше заместник-министър на външните работи. Запознахме се отблизо по време на официалното посещение в Казахстан на делегацията на американската компания Aerojet по въпросите на конверсията на ракетите РС-20К. Той ги прие лично, а след това ни запозна с вицепрезидента Ерик Асанбаев.
След това се срещнахме с г-н Токаев на конференцията за разоръжаване в Алма-Ата, бяхме част от делегацията по време на официалното посещение на Назарбаев в Украйна при Леонид Кравчук. Всъщност, тогава беше подписан междудържавен договор в областта на космоса, чиято основна цел беше легализирането на проектите за РС-20K. Между другото, от Киев делегацията отлетя за Днепропетровск, в „Южмаш“, където директорът на завода Алексеев и главният конструктор Конюхов показаха на Назарбаев ракетата-носител РС-20.
Обаче всички проекти, теоретично възможни за изпълнение в „Байконур“, винаги са били спирани поради неопределен статус на космодрума, главно в правителството на Казахстан. Основният проблем пред правителството на младата република по това време беше решаването на въпроса: какво да се прави с дълготрайните активи на космодрума, които след разпадането на СССР се оказаха безполезни за никого. Тогава възникна идеята за организиране на космопристанище „Байконур“ на базата на тези комплекси. Искахме да поканим всички страни, които искат да развиват национални космически програми без огромни инвестиции в наземна инфраструктура, да станат участници в проекта. За тази цел беше формулирана идеята за организиране на международната космическа организация „Международно космопристанище Байконур” на базата на дълготрайните активи на космодрума.
– Как би изглеждало това в действителност?
– Организационната форма на дейността на международно космопристанище можеше да бъде международен консорциум, действащ въз основа на Устава на ООН и международните споразумения, осигуряващи специалния статут на космопристанището. Този статут трябва да гарантира на всички членове на ООН свободен достъп до космическото пространство, с изключение на изстрелването в космоса на оръжия или елементи от национални космически системи, използвани за военни цели.
Страните, участващи в проекта, трябваше да декларират, че възможностите на космопристанището няма да бъдат използвани в ущърб на трети страни или за военни цели.
Споразумението за създаването и използването на космопристанището трябваше да бъде отворено за всички. Президентът Назарбаев хареса идеята, той обеща, че е готов лично да я съгласува с ръководителите на страните от Югоизточна Азия.
– Успяхте ли да направите още нещо, за да реализирате такъв мащабен проект?
– След като се определи позицията на Казахстан по отношение на онези комплекси, от които Русия не се нуждае, оставаше да се реши какво да се прави с тези, които са необходими на Русия. В резултат на това решиха да ги дадат под наем. За реализиране на идеята с указ на президента на Република Казахстан и на базата на частната корпорация "Коском" и на предприятията и съоръженията на космодрума „Байконур“, които се явяваха собственост на Казахстан, беше създадена държавната аерокосмическа компания "Коском".
На тази аерокосмическа компания беше възложено разработването и изпълнението на аерокосмически проекти чрез регулиране на имуществено-стопанските отношения, чрез ефективна и рационална експлоатация на основните съоръжения на космодрума Байконур, включително създаването на казахстанска ракета-носител на базата на междуконтинентална балистична ракета РС-20. Аз отново бях назначен за президент на дружеството, а Борис Губанов беше назначен за главен конструктор.
По този начин Руската федерация трябваше да сключи договор за наем не с държавата, а с по-гъвкав бизнес субект. Работата по проекта на договора за наем с Руската космическа агенция се провеждаше в условия на конфликт.
Руската федерация при никакви обстоятелства не искаше да допусне независимостта на Казахстан в космическата област. Трябва да се отбележи, че те намериха подкрепа и в редиците на най-високите чинове на правителството на Казахстан. Това всъщност доведе в крайна сметка до подписването на договора за наем на „Байконур“, който Казахстан има сега. Сигурен съм, че днешните проблеми на космодрума са заложени още през 1994 г.
Активно ме подкрепяха ръководителят на космическата агенция на Казахстан Токтар Аубакиров, тогавашният държавен съветник Каирбек Сюлейменов, вицепремиерът Акежан Кажегелдин, председателят на Комитета за национална сигурност генерал-лейтенант Булат Баекенов и ръководителите на съответните отдели на президентската администрация на Република Казахстан.
– Кои бяха сред опонентите?
– Против се обявиха не по-малко влиятелни личности – вицепремиерът Галим Абилсиитов, министърът на финансите Еркешбай Дербисов. Премиерът Сергей Терещенко беше по-скоро на тяхна страна. Нещата стигнаха дотам, че през януари 1994 г. на среща с президента на Казахстан по въпросите на космоса Абилсиитов загуби поста си на вицепремиер. В същото време той запази поста министър на науката и новите технологии. Освен това премиерът Сергей Терещенко го включи в работната група за преговори с Руската федерация за наем на космодрума. Съгласуваният вариант на договора за наем по същество отдаваше под наем на Русия всичко, свързано с изстрелванията на ракетата-носител „Протон“ (левия фланг на космодрума), пилотирани полети и изстрелвания на ракетата-носител „Съюз“, както и всички комплекси на тежката МТКС „Енергия-Буран“. За казахстанската страна останаха пусковите установки за осигуряване на изстрелванията на търговския комплекс РС-20К и всичко, което беше свързано с осигуряване на изстрелванията на украинската ракета-носител "Зенит" от площадка № 45. Приходите от наема трябваше да отидат в бюджета на Казахстан за целево финансиране на проекти на космическите агенции.
Но Абилсиитов все пак успя да торпилира републиканския вариант и да прокара в последния момент договор за наем (в сегашния му вид), който не беше съгласуван от казахстанската страна.
Интересен детайл. След подписването на договора за наем Абилсиитов напусна правителството и започна да се занимава с бизнес. Отдаването под наем на космодрума на Русия сложи край на опитите за създаване на казахстански ракетен комплекс. Впоследствие казахстанският проект РС-20К, практически реализиран, се превърна в съвместен руско-украински проект на ракетата-носител "Днепър" без участието на Казахстан. После РН "Зенит" стана базова ракета за проектите "Наземен старт"и "Морски старт". Но Казахстан вече нямаше нищо общо с тези проекти.
Така безславно завършва опитът на републиката да реализира собствена независима космическа програма.
https://informburo.kz/interview/kak-kazaxstanu-ne-dali-rasporyaditsya-sovetskim-raketnym-naslediem